Защото го мога

Аз исках на твоето рамо да легна.

Само на него. На ничие друго.

Аз вярвах в онази Вселена безбрежна,

пулсираща в очите ти лудо.

Аз исках само твоя свят да прегърна.

Да се грижа за него и тебе.

Аз исках светлина да разпръсна.

И вярвах. Това не можа да ми вземеш.

Но днес твоето рамо е адски далече.

И твойта безбрежна Вселена е в кома.

Мрак е полепнал в света ти обречен.

Но още ти вярвам. Защото го мога.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf