|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Престъпено
Не знам дали са минали
ония пет години,
които ми поиска да ти дам.
Но знам, че ти не ме подмина,
когато трябваше,
когато бяхме там,
на оня странен стар перон,
на който твоя влак
изчакваше товари,
а моят бързаше за нечий дом.
Тогава,
там,
да беше ме преварил,
да беше казал „Сбогом!
Няма да те видя!”,
да беше си заминал с твоя влак.
А не да шепнеше, че си обиден
и имаш нужда да премислиш пак.
Не са изминали и няколко години.
Но аз те търся.
И престъпвам свои думи.
Защото ти не ме подмина!
А щом си тук
и ти си се зачудил.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-25
прочитания: 103
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43697
Съобщения: 185976
Лексикони: 1895
Коментари: 61855
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
