Хоро

Едно, две, три. Напред- наляво,

полюшване и после две назад.

Разказват стъпките, разказват,

как мъката родила песента...

Полите се люлеят със мелодията,

потръпват змиевидно като вятър.

И чуваш как далече във Родопите

един овчар изгората си жали...

Нагръдниците греят със метличини

и макове. Заплетени от вихър хороводен

в един венец. В полето на усмивките

косите и очите светят огнено...

В редица. В кръг. Във звук и във палитра

хорото се извива и люлее.

Като надежда и като молитва,

че корените вечно ще живеят...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf