|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Забравила съм те?
Забравила съм те?
Прощавай! Бързах много.
И в бързането май изпуснах всичко.
То не е, че ти се ядосах снощи.
И не е като да не те обичам.
Но, знаеш ли, сега се сещам...
Оставих те в дома ти, в твоя дом,
при твоите любими вещи,
където нямам място и подслон,
да слушаш твоята любима песен,
която все не мога да науча,
и да прелистваш замечтано Хесе,
и да чакаш нещо да се случи...
Забравила съм те.
Пращавай! Бързах много.
И в бързането май не ти и казах -
аз днес си тръгвам. Тъй че... сбогом!
Ще си потърся някой мен да чака.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-24 г.
прочитания: 109
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42747
Съобщения: 179703
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
