Епилог

Аз съм ти тъжната,

неподсладената истина.

Нелепият страх от обичане.

Малко късно ме срещна.

Много късно ме имаше.

И подмина ме адски себично.

А ръцете ти днеска

май че плачат за мен.

И очите ти твърде са нежни.

Не, не си ти загубил.

И не си победен.

Успокой гордостта си безбрежна.

Аз съм просто момиче.

С малко тъжни очи.

А кому ли е нужно да страда?

Подмини ме с усмивка.

За мен не мисли.

И прави се, че бях ти награда

за твоя успех.

И за твойте лишения.

Закачи ме - трофей - на стената.

Да ти напомням начесто -

с горчива ирония -

колко лесно се губи главата,

когато обичаш,

готов да загубиш.

Сбогом, любими!

Сбого, страхливецо!

Ще се срещнем отново,

когато се влюбиш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf