Безумие от мъртви лалета примесено с шафранов еликсир в повехнало от тежест време.
Облаци от гъста, мрачна пара лепнат по стария олющен таван. В ямата на спомените, дълбоко са залостени старите остъргани болни мисли, поклащайки се бавно с кикот. А кървящи нокти лющят тишината. Тишина! Никой да не спори! Останали потоци черна лава запълват празнините на орбитите, изгубили отдавна осезание.
Светлина, братя! Светлина! Да живее краля! Ключа изхвърлете! Алелуя!