Празен е домът ми

Моят дом...
Настръхвам само като си помисля. Тръпка, която с малко неща може да се сравни.
Съчетанието на съзидание, уют, близост, детски гласчета - това е Домът.
Но не домът, в който бродя сам - като тъжен призрак.

Представих си как лежим рамо до рамо с Любовта в стаята, която сме нарекли наша. Полутъмно е.
Лунната светлина прошепва силуети и ни кара да отгатваме. А ние нарочно грешим.
Смеем се и после се прегръщаме, целувам я...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf