|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Тъй далечно, близко
Голяма зала с маса по средата, а аз и ти в двата края. Ти мълчиш, говорят си сърцата, какво се случи с мен, не зная. Говоря ти, мечтая те и моля те, протягам се поне да те достигна, за малко стигам те, а после гоня те и ти се изпаряваш докат мигна. С теб сме винаги на едно място и колкото по-близо, толкова по-далече защо ли винаги се впускаш в бягство, омръзна ми да те преследвам вече. На таз голяма маса, кой ни сложи и защо не мога жадно да те пипна, но явно е такъв закона Божии, щастието си да не мога да го стигна. А то е тук, отсреща, виждам го, но то не чува и не вижда мен и съществото цялото бленува го, дали ще бъде с мене някой ден... Желанието да го стигна ме смразява, да го докосна, на момента, тук, а то поглеждаме и с поглед обещава, че в друг живот ще сме един до друг.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: carolin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-23
прочитания: 163
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45341
Съобщения: 239831
Лексикони: 2032
Коментари: 67371
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
