В тихите води на самотата

дави се безпаметен умът.

Блудница окаяна се мята,

свършила житейския си път.

Толкова спокойно и красиво,

езерото призрачно мълчи.

Снежнобяло було го покрива.

Търсят се изгубени очи.

Писъци безброй и сенки черни

се преливат с мирис на тамян

и пробягват - страшни и зловерни

покрай ров от нокти изподран.

Пълна е луната и студено е

навред, а слънцето стои

в ъгъла,отдавна вцепенено

с тайнствени невидими бои.

Лебед снажен леко се клатушка.

Тъмнината зорко го следи.

Бледо отражение се люшка

в люта битка с тихите води.