Като гълъбите и врабчетата

зъзна, свита на кълбо в дъжда.

Сгушена, стоя между дърветата

със сърце, потънало в ръжда.

Пустотата в мене тъмносиня е.

Споменът, задрямал, стене глух.

Мракът и мъчител, и богиня е.

Гола съм, покрита с мокър пух.

Крия под крилото си главицата.

Призрачна е тихата гора.

Тъжен стих сама си шепне птицата,

рее се в невидими хора.

Своите заплахи свири вятърът,

Нещо, там - във тъмното ръмжи.

Всички спят и пълен е театърът

с много изговорени лъжи.