Ноември. Разцъфна последната роза

и ти я откъсна за мен.

Тъй свежа бе тя - като стих, като проза,

лек повей в горещ летен ден.

Свенливо приех. Беше тих, непринуден -

докосна жената във мен.

Въведох те в стаята с глас пеперуден

\загубихме целия ден\.

А розата там, отстрани си стоеше -

с усмивка, във ваза с вода.

Събудих се, станах. Погледнах те - спеше.

Покрих те с юрган резидав.

Така почна нов етап в нашата връзка -

с една роза, с много любов.

Понякога нежна, понякога дръзка

те чаках, за ласки готов.

И розата още е в нас и е жива.

Когато увяхна съвсем

хербарий направихме. Вечно красива

сега е, а ние растем.