Отесняха ми старите думи,а заеква моливът по бялото.Давам луда любов... за разумна,разполовена окръжност - за цялата.
Отесня ми кафезната питомност,а затварям във клетка гнева си.Давам твърда земя... за политане,суета - за объркана Същност.
Отесняха ми мъртвите спомени,а се спъвам с протрити обувки.Давам век тишина - за говорене,дълго Вчера... за кратичко Утре!