ДЕН И НОЩ

Аз съм Денят,
Ти- Нощта,
Аз съм Сънят,
Ти- Реалността,

Аз съм Слънцето,
Ти- Тъмнината,
Аз съм Бъдещето,
Ти- Самотата.

Два различни свята
Сме аз и ти сега-
Бяхме и преди,
Но бяхме толкова сами.

Аз- Денят, Ти- Нощта-
В мига два се сливат:
Единият- залез,
Другият- зора.
..................................

Аз владея светлината-
Денят е моето горещо царство,
Ти владееш тъмнината-
Нощта е твоето хладно пространство.

Аз съм Небето- летя,
Нямам нозе, с които да те докосна,
Ти си Земята- вървиш,
Нямаш криле, с които да ме достигнеш.

Аз съм Магия, заредена с искри-
Пия лъчите на жаркото слънце,
Ти си Материята в мойте мечти-
Ти си Аз, каквато бях преди.

В моя свят ти гориш-
Парещите ми лъчи бавно те изпепеляват,
В твоя свят аз съм фетиш-
Кръвта ми изстива, нощите ти ме смразяват.

Аз съм всичко, което ти не си,
Ти си това, което липсва в мен,
Но Денят е самотен, щом Нощта го приспи,
Нощта пък е сляпа за светлия Ден.
.........................................................

Така си живеем ние двамата с теб-
Владеейки двете абсолютни крайности,
Всеки убеден в собствения мироглед,
Това, което липсва- наш'те слабости.

Така се разминахме с теб, мое Мило,
На различни езици с трепет си говорим,
Обръщам се назад- сърцето се е свило,
С нашите копнежи как да се преборим.

Завинаги ще ни има- Денят и Нощта,
Но двамата отделно за други ще живеем,
Смирени ще прикриваме свойта самота-
В сънят си само заедно за близост ще копнеем.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf