И нека утрото със мрака се прегръща,
аз помня нощи с цвят на теменуга ...
в лилаво-нежни сънища се връщам
по-влюбена, сияеща и будна.
Присядам край теб
тихо капва сълза -
не обичам разделите
с тебе, море!
Ти протягаш вълна
закачливо, едва:
Хей, момиче,
ти нали ще се върнеш...