Съдбата ми

Съдбата ми не беше лека,

но не жалих сили обич да посея.

Стреляха по моята пътека,

но омраза не поникна в нея.

Влачиха ме дъждове по риза.

Вятърът без милост ме разнищи

с белези от скалпели резливи

и от мене не остана нищо.

Падах. Ставах. Пак се връщах.

Чужда радост носих и прощавах.

Грубостта усмихнато прегръщах,

хляба си и себе си раздавах.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf