А те обичах...

Преодолях те!Никога няма да спра да те обичам,но сякаш вече е по-друго...Няма я тази адска и неописуема болка,няма ги тези безбройни сълзи...няма ги и тези мъчителни безсънни нощи! ...Адът се превърна в чистилище!...Щом те видя пареща болка усеща тялото и душата,но поне се понася някак!Няма да те забравя!!!Ти беше първото същество,което обикнах до полуда!...Щях да направя и невъзможното за теб!И така повече от две години..но вече не! Правим се на непознати,но още ти пука,нали??? Ти не се реши да бъдеш с мен-твой избор!И до ден днешен така и неразбрах защо...или пък как "чисто приятелските" ти чувства се превърнаха в чиста омраза!Това раздра душата и едва не уби тялото вяло!Но вече не!Преодолях те!Днес щом ме видиш с друг не откачаш ли кажи?!Щом си помислиш,че му мълвя в нощта същото като на теб...Не ти ли иде да го убиеш?!Стига,Не се преструвай-Виждам!Гледаш го с толкова омразя,сякаш той е виновен за фалша между нас...но не е!Той няма вина за случилото се...дори и не знае...така и не можах да му кажа...макар че си обещахме да няма тайни между нас...Не мога да му кажа истината...че само теб обичала съм така истински...а с него съм,защото по-добре е един нещастен отколкото двама!!! ...Ти си голямата ми любов...не ще те забравя!Според мен ти също ме обичаше...някъде под гордостта и предразсъдъците,под дразгите и всички изневери се криеше любовта ти към мен!!! Но вече късно е!Дано в Ада изгниеш заради всичката болка,която ми причини!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf