Да си студент, това не е шега.
В Студентски град джвакам
и във калта, и във снега.
Сутрин се събуждам,
къркори ми корема
и си викам
" Абе от каде пари да взема ?".
Отивам до съседите
да ги помоля тях,
а те лежат пияни бедните.
Отивам си, потънал в смях.
Връщам се във стаята
и започвам да тършувам...
Търся нещо в чантата
иначе ще продължа да си гладувам.
Най-сетне аз намерих
бурканче лютеница и парче салам.
Най-сетне мисълта за глад изхвърлих
и замлясках сладко сам.
М. Мирчев