Да си трън във очите на всички,

да те съдят за всеки провал -

туй е моя зла участ едничка,

вечен повод за следващ скандал!

Никой нийде теб да не разбира -

как се чувстваш, къде те боли

и дали твоя порив не спира,

щом попаднеш под залп от стрели.

Аз съм на обществото издънка

и на стадото черна овца,

единак - вълк, изгубена брънка

от размазани, жълти слънца.

Толкоз ли заслужавам, се питам

и защо все се случва на мен.

Отговаря сърцето ми в ритъм

в чакане на поредния ден.

Всъщност, знае ли се, в мрака може

да намеря и аз светлина.

Дотогава със поглед тревожен

ще се боря за къс добрина.

Тази тъжна история влиза

във архива на празна душа,

като често използвана риза,

дето свалям, когато реша.

Да, това е призвание, кожа.

Друг не може ей тъй я смени

и така ме създаде ти, Боже.

Злото няма да ме промени.