Връщам се във тебе
като в родна къща
и от умиление
думите преглъщам.
Къщите с лозници
пак вървят нагоре,
а край тях разцъфват
люлякови двори.
Връщам се към тебе
и към твойте хълми,
в нощите ти бродя,
а във мен разсъмва.
Стара църква грее
горе в лъчезария.
Търново огряно,
ти си ми България.