Родила съм се в полунощ.
Навън беснеел ноемврийски вятър,
отварял в покривите рани
и с голи клони шибал по земята.
Кръвта на майка ми изтичала.
И пръсти чупела край нея бабата...
Но аз съм решила да остана.
От писъка ми вятърът се слисал.
И до разкритото в тавана
избягалия дъжд докарал.
Изкъпал ме.
И стихнал.