Зорка

Беше му много мила,
чина с нова черга я завила.

Плака като за близък роднина,
голям студ хвана тази година.

Беше млада, стройна и висока,
за нула време изораваше блока,

Послушна - ни рита, ни хапи,
искаха да я купят много касапи.

Но чичката не е някой балама,
не искаше да я заколят за кайма.

Блокираха й четирите крака,
четири инжекции и би сватанака.

Беше опушен добре дама,
постлан със дебела слама.

Падна и не стана милата душица,
първия ден само пи малко водица.

Чичката какво не и дава,
повдигаше я даже да стои права.

В Тракия животните ги кръщаваме,
още първия ден имена им даваме.

Те стават на семейството член,
с грижите по тях започва всеки ден.

Зорка - много ни допадна това име,
не знам как с нея ще се простиме.

Не можахме с тази болест да се справим,
Почивай в мир Зорка - няма да те забравим.

19,01,2008 г.

Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf