Кралицата на прокълнатите души

излиза изпод адските врати на мрака.

Покоят тих и щастието ми руши.

За близката ми гибел настървено чака.

Тя пътя ми отдавна с орлов взор следи.

Залага ми капаните на тъмнината.

Дали ще падна в някой, както бе преди.

Ще имам ли кошмар, щом пълна е луната?

Но с времето научих доста номера.

Не съм наивното, страхливото момиче.

Пораснах силна. Никой даже не разбра.

Научих се каквото имам, да обичам.

И тъй, кралицата за мене не позна.

Разпадна се за миг на хиляди парчета.

Аз победих - без бой, без чуство за вина.

Възвърнах крепостта, от нея силом взета.