Вяра, надежда, любов

Бърза нощ като орел се спусна от небето,

сърцето ми примря от страх - ще бъде взето

от ноктите на самотата.

Звезди, студени като диаманти, проблясват в тъмнината,

душата ми се сви от ужас - ще изгори

от силата на тишината.

Облак, черен като смърт, обгръща мойто тяло,

силата ми се стопи - ще бъде чудо цяло,

ако успее да остане.

Но... вятър, лек като перце, разсея моя страх,

вярата ми се събуди - в утрешния свят

ще бъда вече смела.

Луната, бяла като ангел, изпрати от небето

лъчи надежда на душата - да се справи

в борбата с тъмнината.

А слънце щом света огрее, като морето

любовта ще се простре - ще обгради сърцето,

за да го пази вечно да живее.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf