Младост

Тя чакаше на спирката в нощта.

В премръзналите пръсти светеше цигара.

А беше време. Беше млада тя.

И него чакаше на тази гара.

И тази вечер чакаше, а вятърът наоколо

косите й пилееше, внезапно побеснял,

че онзи, за който сърцето трепереше цяло

не идваше вече... беше заспал...

До върха на ботуша се хлъзна третия фас.

Изпуши и него. Малко остана.

Ще дойде стар автобус във късния час.

Ще се качи. Не беше вече млада.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf