Ще се върна
Обратно, надалече
отново до теб не съм вече...
Сама, в стая,
натрапчиво на самота ухая...
Вчера весели заедно,
днес - отново сами,
аз си тръгнах,
ти пък остана,
разстояние пак ни дели.
Плаках през нощта,
сега е ден,
но аз пак плача.
Знам, че скоро ще те видя,
но сякаш минали са
вече хиляди години,
когато в същнтост
са само часове.
Сега се обвинявам,
че заминах,
а сърцето само теб зове.
Но така е може би по-добре
и за теб, и за мен,
така пък може да сме по-щастливи заедно...
Опитвам се да не се обвинявам,
но вътре в мен нещо зове,
че само аз съм виновна.
Разбери, ОБИЧАМ ТЕ
и никой, и нищо няма да го променят.
И дори на милион километри да замина,
пак всяка вечер ще е твоя
и твой ще е денят.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Marchellka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 18.01.2008 г.
прочитания: 133
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
