Старата топола

Няма вече листа и пух,
дънера й отвътре е кух.

Бракониери от нея бягат,
с брадви не й посягат.

Тополи вече не садят,
на сухо птици не гнездят.

Стои права и не пада,
падне ли става на клада.

Другите тънат в зеленина,
но нямат тази височина.

Омекна нейната дървесина,
не става за износ за чужбина.

17,01,2008 г.

Н.Василев

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf