|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Като СЛЪНЦЕТО
като слънцето ме галиш с връхчетата на гърдите си многонюансно и безвременно боравиш с крайчеца на пръстите и миглите си милея те като естествено настръхваш под полъха на моята длан когато без да те докосва тя възбужда нежен мъх по твоята кристална кожа и качва ни стремително нагоре към общия ни несънуван блян и двамата сме срамежливи но с отворени очи върховно и без капка свян като нежен водопад струят косите ти съзнанието ти бушува в противоречива треска във тялото ли сладко бе проникването или във небитието погалú ме със сърцето и крайчеца на мислите си вземи частици свидни от всяко осезание поето загръщай го с емоции попили пъзела на нашата обреченост 17.01.08
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: CHAR
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-19 г.
прочитания: 225
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42747
Съобщения: 179703
Лексикони: 1842
Коментари: 59649
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
