СТУДЕНО
Студено е... мрак непрогледен.. тъга...! Очите ми - слепи са... нищо не виждам... Самотна пустиня е мойто сърце... Нищо не остана, станах - безлична... Измъчена... вдигам синият поглед-небе, облаци тъмни и страшни, надвиснали... Непроходима гора, далечно поле, корени, бурени и мишки притичват... Страшно е! Тъжно е в мойта душа... Лепкава течност от нейде изтича... Ранено сърцето кърви в самота... Доволен ли си? Или ти е безразлично???
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mmm3333
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-16
прочитания: 138
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
