*

Салзите се стичаха по лицето и.

И нежно я галеха докато сърцето и се раскъсваше от новото чувство,

за първи път тя усещаше, че не разбира какво се случва.някой друг ръководеше живота и и тя не знаеше защо го е допуснала толкова близо до себе си, страхуваше се от това, което можеше да се случи. Плашеше се от всички онези неща, които бе заровила дълбоко в себе си,

Беше се научила да не вярва на никого и на нищо. Животът и беше скучен и безинтересен, но само защото тя искаше да е такъв.

Мъжете се стараеха да я впечатлят, искаха да я притежават. Искаха да се докоснат до онази нейна страна, която тя самата не виждаше.

Тя бе красива и млада, бе започнала да разбира каква е силата и и какво влияние може да има над другите. Имаше малко приятели с които говореше и с които бе самата себе си.

Те бяха тези, които истински я обичаха без да искат нещо в замяна. Това бяха единствените хора които докосваха сърцето и. До този момент, до деня когато не срещна онзи непознат и загадъчен мъж който събуди любопитството и. Любопитство, което я накара да свали маската, да бъде себе си, за да достигне до него. Тогава неосъзнаваше колко болка ще и донесе това, искаше просто да говори с този мъж,  да усеща, че той мисли за нея, да вижда нетърпението в очите му, . искаше и се и той да я обича така, без условия, без въпроси, без да иска нещо в замяна. Колкото повече се опознаваха толкова повече се привързваха един към друг. Тя започна да се чувства застрашена.  Беше попаднала в свят който непознаваше и  неразбираше Не знаеше как е стигнала до тук,. как няколко разговора с един непознат могат да променят живота ти. Но той вече не беше непознат, не беше тайнственият мъж, който събуждаше любоптството и, сега се беше превърнал в човек на когото тя държеше, на когото се доверяваше, на когото вярваше. Това я накара да се почувства слаба и беззащитна тя се разкъсваше, когато не го виждаше и се плашеше, че той никога няма да я потърси. Чувстваше се като малко дете, на което са отнели любимата играчка. И му я връщаха само когато плачеше. И тя искаше да плаче, за да се докосне отново до играчката си, но не можеше. А може би не искаше да си признае, че го иска. Уплашена, че се е влюбила в една илюзия тя реши, че иска да избяга да се скрие, но колкото и да и се искаше не можеше да го направи. Затова реши да не бяга,  да  атакува, защото знаеше, че мъжете също се страхуват, защото искаше да откаже той, знаеше, че това ще я нарани, но мислеше, че е най-правилното решение и играта започна.  Не винаги имаше успехът които искаше, а това и причиняваше още по силна и агонизираща болка, не знаеше какво да прави и как да постъпи. знаеше само че трябва да избяга възможно по- далече,.но как да избяга от чувството което беше в нея. И понеже знаеше, че единственият начин по който може да го отблъсне е като се превърне в онази жена, която беше преди, тя реши да опита, стана студена, безразлична и невярваща в никого и нищо, накара го да мисли, че никога не е вярвала на думите му, че за нея всичко е една игра с която тя запълваше свободното си време.  Той изпита болката от която тя искаше да предпази себе си. Сега вече беше успяла, всичко беше приключило и животът и можеше да продължи както досега, беше щастлива, чувстваше се свободна. След няколко дни всичко си беше дошло на мястото, нямаше дълги разговори за чувства. Погледи и мълчание, който казват толкова много неща. Но нещо и липсваше . Тя бе загубила не само една любов, тя бе загубила един приятел един човек,  който я разбираше дори когато тя не казваше нищо . Бе го оставила да си тръгне, бе го излъгала и бе премълчала толкова много чувства. Но тя знаеше, че времето лекува и раните и ще зарастнат. Обърна се и продължи да върви по своя път. Път който не водеше за никъде. Но въпреки всичко тя знаеше къде отива.

следва продължение

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf