Не мога вече

Не искам милите ти думи,
нито неговите или на който и да е,
уморих се от разстояния безумни.
Не виждаш ли? Не ми е добре!

Още в приказки живееш,
мислиш, че животът е пред теб,
да пораснеш сякаш не смееш,
виждаш слънце, когато е лед.

Аз не мога. Искам да го усетя.
Не мога вече да съм дете.
Не мога да вярвам в поети.
Не мога без твоите ръце.

Искам да са тук, да ме прегръщат,
да си играят с моите коси.
Искам целувките ти да превръщат
в усмивки моите сълзи.

Просто искам да си истински,
а не мечти и сънища измамни.
И аз обичам приказки,
но не и ако са безкрайни....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: xgirl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-16
прочитания: 171
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7371
   Автори: 1981
   Произведения: 43728
   Съобщения: 191821
   Лексикони: 1900
   Коментари: 62179
   SMS-и: 779
   Снимки: 4578