Излияние

Щом затворих вратата, тогава

аз потънах във блато от страх

и какво ли, какво ми остава,

щом се върна отново при тях.

Този дух, този пясъчен спомен,

облада ме и после се скри

като миг, като звук монотонен,

като дъжд от блажени искри.

Дълго чаках отново да мога

да се върна към него с любов,

обладана от гняв и тревога,

аз намерих си нов.

Докога, докога ще се лутам

и ще лея горчиви сълзи,

пак останах сама, недочута,

пак далече, далече си ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf