В края на моста

Всичките сънища знай, че са къси.
Тъй, че побързай! Не скитай навред!
Аз ще те чакам. Търси ме в съня си!
По "Богориди" и само напред.

Виждаш ли?! Аз съм във края на моста.
Онзи самотен, мъглив силует.
Вечно те чакам, застанал на поста.
И вечно съня си отива със теб.

Вече дори и луната не свети.
Нощта ме прегръща със черни ръце.
По мокрия пясък се кани да литне
някакъв гларус, разперил криле.

Бавно се давят очите ми тъжни
в тихото, мрачно, студено море.
Вятъра скита по улици прашни.
Тупка в тъмата самотно сърце.

Виждаш ли?! Вече потъвам в мъглата.
Нищо! Та аз съм един силует.
Утре отново ще бъда в тъмата
и ще те чакам във огън и лед.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-15
прочитания: 257
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2052
   Произведения: 46574
   Съобщения: 228737
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69814
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743