Облян в пот и сълзи лежа на пода. подреждам пъзела в главата си отново, и отново. искам пак времето да върна и да си сменя хода, но не мога, свърши се! Ще трябва да започна пак наново.
Сърцето ми е свито и тежко като камък. Отиде си ти, загасна любовният ми пламък. "Край!"- Крещи душата ми, мечтите са разбити.
Да, грешката ми беше непростима. ще забравя, ще се махна, ще се боря..., но завинаги в мен ще бъдеш ти любима. Любовна грешка като тази знай не ще повторя.