Събуждам се, а утрото ме чака. Нима съм будна, със затворени очи? Не виждам светлина в мрака, поглежадам Бог - но той мълчи! Ще трябва уморена да играя в схватката със следващите дни ще пея, но гласът ми ще се рее, из орбитата в нечии уши. Навън животът е постелил хубост, надежда вплитат всякакви мечти, елхите като самодиви пеят, в хор с моите тъги. Вървя, а като сянка се приплъзвам, невидима за хорските лъжи. Измръзвам, а животът бавно изсмуква моите мечти...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tutar
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-15
прочитания: 112
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49005
   Съобщения: 212825
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954