|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Зимна разходка
В къщи ми се стегна душата,
сложих ботуши и - в гората.
Там бе всичко заспало,
покрито в бяло одеало.
Бяха увиснали всички клони,
без птички - студа ги изгони.
Наведени са тънките храсти,
със земята правеха "здрасти"
Никой не бе стъпил още тука,
стори ми се, че някой чука ,
Кой нарушава тишината,
толкоз рано във гората.
Самотен кълвач неуморен,
лекуваше един стар корен.
Влача крака и оставям следи,
въздуха чист - пълня гърди.
Не чувствам изобщо студ,
много сериозно съм обут.
Подухне ли лек ветрец,
разпилява снежен прашец
Клонките с кеф си отдъхват,
снежинки в мен се напъхват.
Така си стоят и не попиват,
дърветата с мен флиртуват.
Снегът е пухкав и мек,
ще натрупам снежен човек.
Ще му сложа морков и калпак,
Хареса ми утре ще дойда пак.
Искам още - не искам да спирам,
но трябва вече да се прибирам,
14,01,2008 г.Н.Василев
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: stefyvas
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 15.01.2008 г.
прочитания: 161
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7080
Автори: 1860
Произведения: 39618
Съобщения: 156567
Лексикони: 1738
Коментари: 54745
SMS-и: 754
Снимки: 4146
online: 73
|
|
|
|
|
|
|
|
|
