Поредна нощ, стрелките пак са спрели,

нима започвам и да полудявам...

На този светофар отново спрели

са всички хора, а пък аз съм ням.

Опитвам се колата да подкарам,

но сякаш само аз съм жив сега.

Уплашен се опитвам да извикам,

но нищо не излиза от нямата уста.

И пак онази дама в мене гледа,

такава мъничка, уплашена наглед,

замръзнала е някак в тази поза,

с ръка несигурно протегната напред.

Една и съща е, сигурен съм вече,

това е седма нощ и все така...

светофара, колата, но най-вече,

дамата с протегната ръка.

Излизам от колата и се приближавам,

залитам някак сякаш съм пиян,

уплашено останалите подминавам

и вземам листчето от свитата й длан.

В този миг отново всичко тръгва,

неясен шум се чува някъде до мен,

жената глухо пада на земята мъртва,

а аз чета "Спаси ме преди седмия ден".