Сърцето...ще ти прости

Защо след мен затръшна тъй вратата,
че чак гърбът ми потрепери стреснат?
Какво ти е виновна тя...горката,
че вместо мене, нея с ярост тресна?

Очите, с изненада я погледнаха.
Ръката махна - "Всичко е загубено..."
Умът ми - теб осъди - "За последно ти е..."
а мен осъди - "В този ли си влюбена?"

Краката ми забързаха се нервно
и се подхлъзваха, без почва по леда.
В ума ми се въртеше "За последно ти е...".
Но твърде лош съветник е яда.

Сърцето само, тихичко във мрака
се сви...Обича те...Ще ти прости!
Обича ли, то знае как да чака
гневът, като вулкан да се приспи.

Тогава пак вратата ще отворят
с усмивка и сияещи лица.
И в дългата целувка ще говорят,
простилите и влюбени сърца.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-14 г.
прочитания: 248
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42747
   Съобщения: 179703
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59649
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484