Зад сцената

Камерата се изчерви,

щом той докосна ръката й.

Прожекторът ще освети техните сълзи,

щом проникнат в залата слънчевите лъчи.

Величествено вдигната завесата,

мълчаливо ще се спусне,

за да открие две влюбени души,

далече от любопитни зрители.

***

Там - зад сцената голяма,

седят мълчаливо двама,

загледани един в(ъв) друг.

Тихо свели глави,

прикриващи своите очи.

Слънцето силно огрява на пук кристално чистите очи,

както сутрин разделя нежната на ситни капки роса

и разцъфналите цветя.

Изгревът гали гладките коси,

падащи небрежно разпилени.

Ръцете преплетени,пръстите впити,

от студ треперещи,в дланите свити.

***

Но изведнъж вдигат се завеси,

сценаристът бърза да се намеси.

Двамата все така с длани допрени,

покланят се,силно смутени.

Всички аплодират ги бурно,

някои подсвиркват безумно.

Но всички те са заблудени,

истината несъзрели.

Там,зад сцената стояха небезпокоени,

не двама,играещи роли актьори,

а две части от една съдба,

две сърца,туптящи с една мечта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf