Отровата се е стопила...

Студено е в душата ми и пусто.

Отровата на сладкото се е стопила

и горчи...

Останало във мен е чувството,

че нещо на челото ми личи...

Ще се смилиш ли ти, омайнице,

над моето безсилие?

Ще ме допуснеш ли до тайните

на мъдрите и силните?

Или сама ще се огъвам,

като под вятъра тръстиката,

от светлото към тъмното -

от залеза към изгрева...

От малкото към многото -

от многото към малкото.

От силното и строгото -

към смешното и жалкото...

Останало във мен е чувството,

че нещо на челото ми личи.

Студено е в душата ми и пусто.

Отровата на сладкото се е стопила

и горчи...

1988г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf