Земята на Ботев- май ,се спомина!?

Стремглаво препуска народът и в унес,

подпрял се на лозунги, думи без хъс.

Почива душата и сластно се храни с памфлети на хора,облечени в мъст.

Потопи заливат ,а къщи догарят

сълзите изсъхват на пръст.

Управници, гордо с речи събарят

на вярата исполинсия ръст.

Колите,бездомни,красиви ,но властни

живота превръщат в танц със смъртта.

Управници,благи ,прикрито безвластнисе чудят какво е мира

....„Държава сме!”- казват.

”И всички сме братя,народът е сам господар!”

Но в урните бягат греховно познати

да купят народния дар.

Небето немее,а слънцето плаче

за този тъй славен народ,

децата погиват ,а майките тачат

в безверие своя хомот.

Земята на Ботев е странно игрива,

и всякакви раси я смучат подред,

а тя си децата праща ранима,

праща ,с любов по гурбет.

И питам се днеска ,какво е животът!?

Дали е пиянство в компютърен свят?

Поредната дрога до дъно изпита

съблича душата пред тайник познат.

Дали ще успея и аз като всички,

да бягам облечен във свойте мечти,

или ще запея лъжите всевишни,

но гробът ми тук ще стои!

Земята на Ботев ,май се спомина,

а с нея и всички мечти,

остава ни химна да слушаме с вяра,

а от очите да капят сълзи.....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf