Преди време в окото прашинка

влезе. После така заболя.

От сърцето една половинка

се отчупи. Снегът заваля.

Оттогава вървя по пътеки

заледени, със снежни цветя,

побелели дървета, где всеки

плач отеква. Снежинки летят.

Но засъхнаха вече сълзите

и дебелият сняг се стопи.

Аз се върнах далеч от мечтите

на житейския вечен тепих.

Днес, извадила тази прашинка,

пак заставам на първия ред

оцелели - с една половинка

от сърце. Продължавам напред.