По моето тяло
пак парещи белези дишат.
И твоите устни,
и твоите пръсти
са в тях.
А вътре във мене
все още бушува стихия.
И идва нощта.
И знам,
че пак няма да спя...
И пулсът ми
пак ще напряга
до спукване
вените.
И пак ще те чакам -
със диви копнежи в плътта.
И ако не дойдеш,
ще пламне
в тез огнени белези,
ще пламне -
до пълно изгаряне в мене
кръвта.