ОТНОВО ПЛАЧ И САМОТА

     В тази нощ, без луна,

    останах аз отново сама.

    В мъглата изгубих се аз,

    през мъглата и сълзите пътеката търся пак.

     Пътеката към твоето сърце.

    Сърцето ти, до вчера само мое,

    днес на друга май си го дарил.

    До вчера бях за теб любима,

    а сега от мене си се скрил.

     Сили не намери ли в себе си ти,

    пред мен да се изправиш и да заявиш,

    че не искаш вече да ме виждаш,

    че не желаеш нашите мечти!

     Сърцето ми пак е на парчета разбито,

    а от очите стичат се сълзи.

    Душата, изтерзана е отново,

    за тебе страда и скърби!

     Сили едва намирам вече аз,

    да страдам и да чакам знак от теб.

    Болката голяма е, но не мога

    от сърцето си да те изхвърля аз.

     С любовта не мога да се разделя,

    дори измамна да е тя.

    Зная, че вечно теб ще чакам

    и с мисълта за теб, живея ден след ден.

     Кога ли ще настъпи време,

    с теб да се съберем и заедно да бъдем.

    Дали и ти това желаеш, може би ще разбера,

    когато ти решиш се, пред мен да се изправиш.

     Затова и ще продължа, теб да търся,

    в нощта без луна,

    през мъгла и сълзи ще вървя.

    Пътеката към сърцето ти ще търся!

      13.01.2008г.

     гр.Варна
 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf