Умиране

Остави ме в дълбокото!

Рибите мълчешком криволичат,
с телепатия ми вменяват
нямата си добронамереност.
Остави ме в дълбокото!

Тук вълни не достигат,
да разбият мечтите на пяна.
По-уютно леговище от черупка на мида
за изтънелите ми седефи
няма.
От сълзите шлифовани -
огърлица верига.
Стяга в примка безговорна
послеобична мисъл.
Остави ме в дълбокото
зад голямата дига
издигни червендалести макове!

Аз ще гледам подводно
плитчини доловила
в
изкривена прозрачност,
до червено очите ще болеят
от взиране.
Остави ме в дълбокото
и не идвай обратно!

Не смущавай
безтегловното
ми умиране!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf