Понякога го мразяповече от смъртта защото той с мен постъпвапо-жестоко и от сатана.
Защо ли все на менеслучва се това, защо вживота ми има много болка и все на мода е тя.
Радостта е забравена от менза разлика от тъгата, коятое с мен всеки ден.
Аз вече нямам сили дори и да рева. Не мога аз да продължаи безсилна поглеждам към смъртта.
Кога ще дойде и този ден, когатоще има радост и за мен?Скоро няма да е май нали?
Но все пак в очите ми пак искрица огън гори,защото и аз имам мечти.