Рисувах те

Рисувах те дълго с топлината на дъжда,

с устни нарисувах те цяла.

Вдъхнах ти малко живот - светлина.

Прегърнах те - чиста и бяла.

Сто пъти после те разрушавах,

сто пъти виках те да се върнеш.

Спрях да рисувам. Не повярвах,

че някога като преди ще ме прегърнеш.

Скрих от дъжда сълзите си спрели,

с устни целувките свои заключих,

ръцете си тихо прибрах - закъснели

със свойте прегръдки.

Научих,

че ти си самия живот - светлина

и няма нужда да те рисувам,

дъх по дъх давам ти свойта душа

и с тъгати си се сбогувам.

Само ти ми остана - едничка, сама,

всеки ден да очаквам твоето ново сияние,

всеки миг да обичам така

и да чакам любов, твоето свято признание.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf