Храм

Аз нося храм светъл в сърцето -

свят символ на мойта любов.

Той топли, изгаря ме, свети

и тишината разкъсва викът му

тъжен зов.

Със сълзи горчиви строих го,

години въздишки отне ми

да му докажа, че го обичам.

Руших го и пак го изграждах.

Ту светеше той, ту бе мрачен;

стените му бели блестяха,

а сетне изгасваше плахо и

дверите - устни мълчаха.

В душата ми, храм ти божествен,

издялан от мойте ръце,

ту ангелски женствен,

ту сатанински мъжествен,

в теб аз вградих и мойто сърце!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf