ЗАЩО ЗАКЪСНЯХ...

Закъсняло омъдрях
за всичките мои
истини.
От крясъците в душата ми
идват на късове.
Тъпча като есенна шума
стари илюзии...
Стичат се сълзи. Миришат
на минало..
Че съм имала избор
на други посоки.
Много обиди преглътнах.
Още толкова прошки не дадох.
Закъсняло плача...
За забравени блянове
и отхвърлени мигове
на щастливо пътуване.
Целувам закъсняло
и милвам писма
неизпратени...
С толкова думи не казани.
Не знам докога ще съм тука
за спомени.
Няма и кого да попитам
защо закъснях.
Защо не спасих сърцето си
от онемяване...
Защо сега омъдрях,
когато е толкова късно
за връщане.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf