Навън дъждът вали, а аз те чакам в нощта ранена и сама. Няма да се върнеш знам, но крещя с нежен зов: Върни се любов!
Поглеждам към небето с поглед празен, сив и виждам там две звезди блещукащи като твойте очи.
После се обръщам към гората, а там пее някакъв любовен стих славеят красив. Той напомня ми за твоя глас прошепващ ми в нощта две нежни слова: Обичам те!