Болести. И кал. И вино

Болести. И кал. И вино.

Дяволът така нарече.

„Аз душите Ви ще взимам!"

И душите ни обрече.

Болести. И кал. И вино.

За да пием! Да забравим!

Че след лято - идва зима,

Че смъртта не ще поправим.

Болести. И кал. И вино.

Бог - притихнал и немее,

а небето мътно-синьо

във пиянството се смее.

Нощ във утро се обръща,

свършва сладката заблуда.

И небето в миг повръща

нощно-минала полуда.

Кал земята покварява

и оставя мокри рани,

както болестта посява

Страх. И хиляди забрани.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf